Невидимо синьо – Лъчезар Ангелов

Антоан дьо Сент-Екзюпери е казал в „Малкият принц“, че най-същественото е невидимо за очите и може да се види единствено със сърцето, всички знаем това. На пръв поглед „Невидимо синьо“, новият роман на Лъчезар Ангелов продължава тази вечна тема, но тук отиваме към една друга философска гледна точка, онази на възрастните, които вече не вярват в приказки, защото сърцата на близките при Лъчезар Ангелов с времето се превръщат в… камък. А спасението от вкаменяването може би е в… синьото цвете. Очаквано и логично, познавайки отлично автора. Романът продължава характерната авторска линия на съчетание от завладяваща история и дълбока философия, опираща се на редица интертекстуални връзки със световни творби и, разбира се, на безценен житейски опит. Основна тук е темата за загубата, търсенето и откриването, съществуването или несъществуването на смисъла, но пречупена през чисто човешкия поглед, елегантно съизмерена с признати авторитети в областта на изкуствата и изводите, които се налагат, не са модерна и търсена като ефект поза, не са натрапени, а по-скоро са философски заключения, продиктувани от житейския опит, идващи съвсем естествено и пораждащи нови и нови смислови интерпретации. И именно това е най-ценното у неговото писане, способността на текстовете му да те подтикнат да мислиш. Сюжетът на романа не само разглежда човешките отношения откъм невидимата им страна, през дълбоко личното, премълчаното, неузнатото, невидяното, но и ясно ни води към въпросите как и защо се вкаменяват сърцата на хората и защо животът може да бъде разгледан като процес на превръщане в камък. И наистина ли естественото състояние на човека се оказва… самотата. И продължаваме да се питаме – дали ставаме по-устойчиви, или по-безчувствени с времето? Има ли смисъл да търсим другия, ако още с раждането си сме обречени на самота? И друго – всяко сърце ли се превръща в камък? После се замисляме и за своето, понеже Лъчезар Ангелов елегантно успява да обмисли живота според себе си. И да ни провокира да сторим същото. Ива Спиридонова, редактор…