Скъпи мои ангели – Женя Димова

Духът на писането… Трудно е да удържиш юздите му, за да притихне и ти се подчини. Героите често са недоверчиви, подозрителни и изкушението да ги разтърсиш е неудържимо. И читателят цени това, че някой като Женя Димова търпеливо, с вниманието на познавач и талант да съпреживява е успял милостиво да укроти немирния Дух на мястото и да извади доброто, ангелското от хората там. Като принос към една бленувана, но недовършена карта на Земята – с овладени от красотата и описани вещо земни кътчета и човешки съдби. Стефан Бакърджиев ~~~ Силата да проявиш милост да приемеш човека точно такъв, какъвто е – тя е съизмерима с божественото. И на такава милост са способни само слезлите тук ангели. Да, има такива и Женя Димова добре ги познава, защото е… един от тях. И понеже е техен летописец – почти като героя ѝ Олег – тя записва, но не греховете им, а жестовете на обичане, които ги превръщат в… хора. И в същото време съвсем неусетно съшива и криле от думи за хората, за да ги превърне в… ангели. Да, „Скъпи мои ангели“, понякога само думите са достатъчни, за да полетим. Ива Спиридонова ~~~ „Скъпи мои ангели“ събира разкази за хората в онзи крехък миг, когато животът ги изправя пред избор. Между традиция и свобода, между вяра и съмнение, героите търсят път към себе си и към другите. Тук ангелите не са небесни същества, а човешки души – раними, колебливи, способни да грешат и да обичат. Болката присъства, но не надделява. Защото всяка история носи тихо разбиране, съчувствие и надежда. И напомня, че светлината често идва след най-тъмния въпрос. Симеон Илиев Аспарухов…