Един и същ прах на пътя

Васил Слапчук търси смисъла на човешкото съществуване Главният герой – Натан, ветеран от няколко „горещи точки“ и писател по призвание, пристига в санаториум сред природата, надявайки се да намери покой и да възстанови душевното си равновесие. Вместо уединение обаче го очакват шумна компания от майки и деца, необичайни срещи и дни, в които границата между спокойствието и вътрешното безпокойство непрестанно се размива. Когато се изгубва, докато се разхожда в гората, Натан се оказва сред непознат свят, населен с необикновени образи и срещи, които постепенно го връщат към спомените за детството, любовта и войната – преживявания, които продължават да определят живота му дори когато оръжията отдавна са оставени. Така започва неговото странстване към същността на човешкото съществуване – път без ясна крайна цел, по който личните преживявания се преплитат с мъдростта на дзен-будизма, суфизма, конфуцианството и православието. С ирония, проницателност и неподправена откровеност Васил Слапчук изследва парадоксите на битието и ни напомня, че понякога най-важното не е да достигнем истината, а да останем отворени за всичко, което пътят ни разкрива. Васил Слапчук (р. 1961) е украински поет, белетрист и литературен критик. Познат е у нас с романите си „Диви цветя“ и „Сляп дъжд“. Автор е на над тридесет книги и е спечелил най-престижната украинска литературна награда „Тарас Шевченко", както и много други национални и международни награди, вкл. „Николай Гогол“ (Триумф) и „Джек Лондон“. Той е заслужил деятел на културата на Украйна.