Смъртоносен епизод

// Headline „Смъртоносен епизод“ от Антъни Хоровиц – когато измислицата убива наистина. // Intro Какво се случва, когато убийството излезе от страниците на романа и се пренесе на снимачната площадка? И как да откриеш убиеца си, ако все пак си още жив? В „Смъртоносен епизод“ Антъни Хоровиц отново ни въвлича в блестяща криминална загадка, в която границата между действителността и измислицата е толкова тънка, че може да се окаже смъртоносна. Всичко започва с прекрасна новина – „Убийството е всичко“, първият роман за ексцентричния детектив Даниъл Хоторн, ще бъде екранизиран. Снимките започват в Хейстингс, но зад кулисите цари истински хаос. Режисьорът е непоносим, сценаристката презира книгите на Хоровиц, двете звезди на филма се ненавиждат, а продуцентката е на ръба на финансов крах. И тогава сценарият се обърква по възможно най-зловещия начин. // Second paragraph description Актьорът, който играе Даниъл Хоторн, е намерен мъртъв, пронизан с нож. Но дали убиецът е искал да убие актьора? Или истинската му мишена е бил самият Хоторн? Детективът е принуден да разследва собственото си убийство, а неизменният му спътник Антъни Хоровиц отново се оказва въвлечен в опасна игра, чиито правила разбира последен. Сред блясъка, суетата и безмилостните интриги на филмовия свят двамата се сблъскват с цяла галерия от подозрителни персонажи. Всеки има тайни. Почти всеки има мотив. А следите постепенно отвеждат към нещо много по-лично – миналото на самия Хоторн и едно старо престъпление, което той отчаяно би искал да забрави. В новия роман от поредицата Хоровиц за пореден път демонстрира неподражаемото си майсторство да изгражда сложни криминални загадки, изпълнени с хитроумни обрати, заблуждаващи улики и великолепно британско чувство за хумор. При това не пропуска да се надсмее над киноиндустрията, писателската суета и най-вече над самия себе си. Но този път залогът е по-голям. Защото зад поредното убийство може би се крие ключът към най-голямата загадка в цялата поредица – кой всъщност е Даниъл Хоторн? „Смъртоносен епизод“ е изобретателен, остроумен и пристрастяващ криминален роман, в който всеки играе роля, никой не казва цялата истина, а финалът остава непредвидим до последната страница. Камерите снимат. Всички влизат в роля. Но убиецът не следва сценария. // Full Text excerpt Всеки, който е чел „Убийството е всичко“ – първата книга от поредицата ми за бившия полицейски инспектор Даниъл Хоторн – веднага ще разпознае тази история. Сцената е описана доста подробно в пета и осма глава. Инцидентът се случва в морския курорт Дийл, графство Кент, но за филмовата версия режисьорът Сай Труман беше решил да я премести в Хейстингс. Беше ми говорил за архитектурата, за светлината, която се отразява от водите на Ламанш, за „ехото на историята, което се вижда, макар и невидимо“ (каквото и да означаваше това), и аз не се възпротивих, въпреки че според мен беше спорно решение една истинска трагедия и истинска човешка болка да бъдат превърнати във фикция чрез промяна на мястото, където са се случили. Все пак повдигнах въпроса на една от срещите ни преди началото на снимките. Попитах го дали би заснел историческо събитие като прочутата битка при Хейстингс насред центъра на Лондон. Само се шегувах, но Сай мисли два дни по този въпрос и после ми се обади, за да ме попита дали бих проявил интерес да разработим сценария заедно. „Представям си как прострелват крал Харолд в окото пред луксозния универсален магазин „Либъртис“, така ми каза. В този момент разбрах, че не си струва да водя този спор. И ето че сега всички бяха тук, в Стейд. От страната на плажа беше спрян микробус за сладолед, нает специално за продукцията. Бяха преобразили и околността. Три от дървените бараки бяха превърнати в типичните малки търговски обекти, които човек очаква да види в морски курорт: кафене, студио за татуировки и закусвалня за риба с пържени картофи. От другата страна на пътя бяха сглобили няколко пазарски сергии с навеси. Те скриваха снимачната база, която в противен случай щеше да се вижда съвсем ясно в кадрите, заснети в тази посока. Изпълнителите на епизодични роли играеха туристи и продавачи. Няколко други бяха преобразени в мургави рибари, които мъкнеха кошове по каменистия бряг, пиеха пред кафенето или чистеха риба. Преди обедната почивка снимачният екип вече беше заснел как двете деца и бавачката минават покрай сергиите, как стигат до микробуса за сладолед, как децата хукват към пътя (без колата), един близък план на шофьорката Даяна Купър, която реагира твърде късно, за да спре, както и един кадър, заснет с по-широк обектив, в който тя продължава да шофира след удара, като оставя двете деца неподвижни на асфалта. Последният кадър беше заснет с помощта на автовишка с хидравлична платформа, с която камерата се издигаше на няколко метра над земята, за да покаже рибарските лодки, струпани една до друга сред плетеница от въжета, мрежи и котвени вериги, а отвъд тях – ослепително синьото море. Това беше така нареченият „златен кадър“, и то не само заради цената на наема на автовишката. В него беше събрана есенцията на Хейстингс – с или без невидимото ехо на историята – и това създаваше ефектен контраст с мрачната трагедия, причинена от престъплението на Даяна Купър. След като отметнаха обедната почивка, снимачният екип се върна на пътя, за да заснеме най-важния момент – самия удар. Сай Труман беше искал да замени децата с каскадьори и да заснеме сцената с истински хора. За съжаление се оказа, че бюджетът няма да го позволи, и му се наложи да се задоволи с два манекена. Колата, управлявана от каскадьор с перука и дамски дрехи, блъсна манекените три пъти поред, като всеки удар беше заснет от различен ъгъл. Автомобилът се движеше съвсем бавно и цялата сцена може и да изглеждаше нагласена и лишена от драматизъм, но Сай знаеше, че при монтажа бързият ритъм на кадрите и звуковите ефекти – глухият удар, пронизителното свирене на спирачките – ще я направят ужасяващо правдоподобна. И сега, в три часа следобед, беше време за последния кадър от тази…