Няма място за ангели

Ако сте живели през 90-те - тази история ще ви намери. Ако не сте - ще разберете защо още болят. През пролетта на 1996 година една жена се качва на влак. В мръсното купе - между два града и две епохи - се срещат две жени. Едната носи кашмирено палто и тежестта на миналото. Другата - брезентов сак и страха за бъдещето. Между тях стоят четвърт век... и един мъж. Историята тръгва оттук. Пулсира през половин Европа и няколко десетилетия. От окървавената раздяла под връх Конгур. През Академията за изящни изкуства в Рим, където младостта още вярва, че светът ѝ принадлежи. Пловдив на 90-те - шумен, разгулен и опиянен от свободата си. Край скалите на Варвара, където морето пази тайни. И до Малага, под едрите звезди на една последна нощ, в която миналото най-сетне ще проговори.