Птича тишина

„Птича тишина“ обединява фрагменти и миниатюри, в които поезията се преплита с прозата, опитвайки се да ни напомни за незримата свързаност на нашия вътрешен мир с този на природата: светът на птиците, повторяемостта и уникалността на сезоните, слънчевият лъч и бурята, студеният есенен вятър и лятната голота и тяхното отражение върху човешката чувствителност. Ранимостта на човешката душа долавя вибрациите на природата и двете се сливат в един безкраен кръговрат на раждане и смърт, на видимо и невидимо, на време и безвремие. Елена Стойчева използва света на птиците като градежен елемент на своя духовен живот, чийто кислород е именно тяхната тишина – метафора на прилива на сила, на надеждата за добро, вдъхновение за живот и изкуство, на душевната хармония чрез дребните радости и чувството на удовлетвореност от пълнотата на мига. Този непрекъснат разговор на автора със самия себе си, със силата и топлината на думите, ни потапя в една различна тишина, която носи спасителното щастие от живота и внушава неповторимостта на човека чрез неговата чувствителност и сетивата му. Също както мълчат птиците: с песен и полет.