Древна история (2195 г. пр. Хр. - 520 г.)

Извадка от Предговора

… Теодорих Триарий, Тхеодорих Велики и тракийските българи през ок. 480 г. От други древни автори знаем множество подробности за живота на Теодорих Велики и Теодорих, синът на Триарий наричан и Страбон. Йоан Антиохийски добавя някои сведения към тях: От 233 научаваме, че „при управлението на император Зенон Теодорих, синът на Триарий е командвал войските в Тракия“. Той е първоначално помощник на император Зенон: „234.2. Тогава Зенон, стремейки се да успокои Ил, лишил Епиник от длъжността, имуществото и почестите му. Освен това привлякъл на своя страна Теодорих Страбон (Триариев), като го обсипал с дарове и го направил свой съюзник и приятел.“ Но в последствие този Теодорих се обръща срещу Зенон и прави неуспешен опит да превземе Константинопол, 234.3. Прочутия Теодорих Велики, възпитан в Константинопол, първоначално е на страната на Зенон, който даже го осиновява, издига му статуя на хиподрума и го издига за консул. Но в последствие и този княз, предводител на мощните остроготи, се обявява с другия Теодорих против Зенон. И тук идва едно важно за българската история съобщение на Йоан Антиохийски,:

„Междувременно съюзът на двамата Теодориховци отново започнал да тревожи империята и да опустошава градовете в Тракия. Тогава за пръв път Зенон бил принуден да привлече на своя страна българите (Βούλγαροι) като съюзници .“ По това време се говори ту за българи, ту за хуни в Тракия, като се подразбира един и същи народ. С кого са воювали войските на Теодорих Триариев научаваме от 234.5. „Когато Теодорих Триариев понесъл загуби във война срещу хуните, той се насочил направо към Константинопол… Но бил победен и в морска битка и отстъпил обратно към Тракия.“

Виждаме, че по това време българите са живеели в Тракия около Константинопол, а не в Монголските степи, както се твърди в европейските учебници. Иначе не биха могли да окажат бърза помощ за защита на града.

От други древни автори научаваме, че Зенон, за да се отърве от конкуренцията на силния Теодорих Велики, го насочва към западната римска империя управлявана тогава от Одоакър: „По същото време другият Теодорих, Теодорих Валамиров (бъдещият Теодорих Велики), нахлул в Нов Епир и завзел Дирахион (Драч).“ , 234.4. Това събитие предхожда превземането на Италия от остроготите. Минавайки през Македония и Илирик, българския воевода от Воден, Сабиниян пленява обоза на Теодорих, но не унищожава братския народ на готите, както му е заповядано от Зенон. Поради тази причина Сабиниян е убит: „Когато другият Теодорих отново се разбунтувал, започнал да опустошава Римската държава и съседните области на Елада, Зенон изпратил срещу него за военачалници Йоан Скит и Мосхиан, след като преди това чрез убийство бил отстранил Сабиниан, управителя на Илирик. “, 236. Именно синът на този Сабиниян Магнус, наричан също Сабиниян, ще наследи властта на баща си и ще води след това прочутата битка при Кюприя срещу българите на Мундо и готите на Теодорих Велики. В тази война практически от двете страни на фронта се говори един и същ език – български. Именно за тази война архиепископа на Теодорих велики , ще напише прочутата ода за готската войска, в която българската армия се определя като непобедима от древни времена.