Томче лирика

Джулай Знам – полунощ отдавна мина. Росата се сипе по пясъка. Вятърът свири на празна бутилка от вино, изпито с приятели. Скоро ще съмне и първият луд във очите ви ще съм аз – посрещачът на Слънцето. Скоро ще съмне и първият дрезгав звук ще е този… Някой ще викне сърдито в просъница: „Мани го тоя – пее на вятъра‘‘! И ще прегърне жена си. А аз – тази гола китара. Томче лирика – скромно и талантливо заглавие, от сорта „нищо по-малко и нищо повече“. Но ти разбирай, скъпи читателю – томче с ударна доза поезия, с ударна доза живот и с контрапункта му – ударна доза смърт. Гранична е тази поезия, на ръба на избора и на последствията му, на ръба на любовта и опроверженията ѝ. И с една задължителна и спасителна ирония, която ще те принуди да си „тананикаш“ и най-болезнените думички и така ще те... обезболи. Оксиморон, но верен – обезболяваща поезия! Красимир Йорданов владее това чудо – да четеш, докато „тиха вулканичност те обземе“. Камелия Кондова…