Поезията на „Вселената в очите ти“ започва там, където науката изнемогва. Тези стихове са родени в подземията на полузабравения сън; в дома на съпреживяната болка; в лабoраториите на колективното неосъзнато. До второ нареждане не съществува по-велико събитие от човешкото съзнание с цялата му ужасяваща правдоподобност. Чрез човека Вселената мисли за себе си. Заради човека жълтото е жълто и звездите намигат. В лицето на тази почти безкрайна отговорност не ти остава нищо друго, освен да се родиш в смъртно тяло и да го осъзнаеш твърде рано. Ако това те утешава, било е писано да стане. Сега опитай да отречеш физическата реалност на болката. Опитай да я обикнеш със силата, с която тя пълзи по тръбите на всяко същество. Обещавам – аз ще те чакам от другата страна на тези стихове. В каквато и форма да завариш съзнанието ми, знай, то още вярва в човека и в приказки, създадени по негов образ и подобие. Марио Савчев е възпитаник на 91. Немска езикова гимназия в София. Чете на пет езика, но пише поезия само на един. През 2019 г. заминава за Ерланген, Германия, където завършва бакалавър по история на изкуството. От 2021 г. работи в Института по история на изкуството към Friedrich-Alexander-Universität Erlangen-Nürnberg. 3aнuмaвa се с научна и преподавателска дейност. От 2023 г. следва медицина в същия университет. Интересува се от интердисциплинарни изследвания в областта на невроестетиката и еволюционната психология на човешките възприятия. Печелил e много поетични конкурси, има публикации в литературни вестници и антологии. През 2024 г. печели Голямата награда в десетото издание на Националния литературен конкурс „Море“ – Бургас, на което дължи издаването на дебютната си стихосбирка „Вселената в очите ти“.
Появи се на сайта на 19 октомври 2026, първо в Издателска къща „Знаци“.