Магически същества от украинския мит. Духове на природата

Дара Корний – писател и изследовател на древното културно наследство, заедно с Анхелина Канкава – илюстратор, и Лидия Ничипорук – преводач от украински, ни поднасят една наистина фантастична история. Към всяка от главите има и приказки. Полиграфията е на „Фабер“. * Тази книга е вълшебна. Вие не просто ще прегледате страниците ѝ, а ще се разходите по пътеките на прастарата гора, ще чуете дишането ѝ, ще се вгледате в очите на стар лесничей, ще чуете флейтата на Чухайстър. Може би някоя нимфа ще ви прошепне нещо или ще ви заговори достопочтеният цар Ох… Ще постоите край реката и ще зърнете как русалките си правят шеги, а оттам не е далече да посетите Блатник и Блатница. И тогава идва разходката из полето и ливадите, където ще ви посрещнат Полевик, Спориш и Ливадник… А ветровете с Повитрули ще ви придружават по време на пътуването. И накрая духовете на годишните времена ще ви разкрият своите тайни. Ще видите огромен и много интересен пласт от културното наследство на древните украинци – причудливия свят на магическите същества от доукраинската митология, изследван и обработен от Дара Корний – съвременна украинска писателка, която пише за деца и възрастни като умело вплита елементи на славянската предхристиянска митология, използвайки народни приказки, легенди, ритуали и заклинания. * Изданието е и като справочник „Духове на природата“. Това е популярна художествена книга, неусложнена от научни термини и препратки. Въпреки че при създаването й авторката се е опирала на изследвания на учени,етнографи и фолклористи, широко е използвала и собствените си теренни проучвания, народни приказки, притчи, легенди, заклинания, обичаи, ритуали, песни, тя все пак съдържа и голяма част от собственото и` художествено виждане. Ето какво казва самата Дара Корний: „Бих искала да видя този слой от нашето културно наследство, митопоетичният космос на доукраинските духовни същества най-сетне да заеме полагащото му се място в системата на мирогледните знания на съвременните украинци, защото е невъзможно – дори след хилядолетие – да се изостави и напълно да се изтрие от генетичната памет на хората това, което ги е формирало в люлката, изкристализирало като оригинален и самодостатъчен народ. Миналото, настоящето и бъдещето не са отделни времеви измерения; те са взаимно проникващи се и са преплетени. Защото миналото не е просто пласт от историята, то все още живее във всеки от нас на нивото на генетичната памет, майчината приспивна песен, бабината бродирана кърпа, дядовата приказка за флейтата от бъз. И така, на добър час по пътя на познанието!“