Татко

Книга за изпращането и оставането, за четирите посоки на света N-E-W-S, които могат да бъдат прочетени като новина, но и като S-E-W-N (пришит – на английски) за W-E-N-S (желание – на датски), за голобрадите ангели и брадатите герои, които се бръснат, като ги качат на небето – тази пета посока на света, понеже там е чисто и светло, за бабите и за дядовците, които са били майки и бащи, а преди това момичета и момчета, за страховете ни и надмогването им, защото Колумб не може да умре… „Колумб не може да умре!“ – продължават да викат децата в последния ред на тази трагична и светла книга, защото как да видиш светлината на отвъдното, ако не си напуснал мрака на отсамното… Може би, ако прехвърлиш 60-те, иде време за горест. Тази книга е писана след допира до смъртта, отвъд. Колко близо са родилният вик и оплакването. От тях се ражда музиката. И всичко идва по местата си. Мисля, че онова memento mori е съкратено от опознай смъртта, за да я помниш. Само хората се задържат дълго до покойника. Само те остават в стаята му с последни снимки, чаша, хапчета, безсъние. Тази книга е опит за опознаване на смъртта. АБ Творбата е финансирана от Община Пловдив по Компонент 4 „Произведения на пловдивски писатели и важни за града издания“. Книгата „Татко“ в електронен формат…