Повест за паяжината в камбаната

Беше събота, направи си сметката и реши да умре във вторник, на 19 септември 1989 година… Какво се случва всъщност в тази увлекателна история, на пръв поглед изцяло лишена и от паяжина, и от камбана? Кои събития провокират малкия човек да сложи край на съществуването си? Какви са тежестта на самотата и ролята на приятелството? И как обикновеният дърводелец с необикновено светоусещане се изправя срещу страховете си? Дълбоки въртопи от колоритни спомени, мисли и приказки кръжат и тънко тъкат паяжината на един човешки живот, за да разберем за кого наистина бие камбаната. Читатели за „Повест за паяжината в камбаната“: „Една книга, която ще ви развълнува и си струва да бъде прочетена.“ „От моите е, каквото аз харесвам. Плътно, богато, много пловдивско. Безброй забравени думи и изрази си припомних.“ „С премерен език и невероятни моментни образи.“ „Хем ме е стегнало гърлото, хем ми е много хубаво.“ „Като картина на Коста Форев с думи.“ Йордан Родопски (1942–2022) е пловдивски журналист, заместник главен редактор на вестниците „Отечествен глас“ и „Марица“, главен редактор на литературно списание „Тракия“ и вестник „Денят“. Автор е на сборника с разкази „Чукни на дърво“ и на документалната книга „Празник в сряда“. През последните двайсет години се оттегля изцяло от обществения живот, среща се с шепа хора и пише. След смъртта си оставя четири завършени ръкописа. Тази повест е първият от тях.