Трептящите четиридесет

Откъс За книгата Разказите на Иво Беров оставят впечатление, че не са написани, а издишани. В тях има толкова непрестореност, колкото има само в неща, сътворени от природа, а не създадени от човеци. Като камъни, вятър, птиче. За изпилените ни от претенциозно и маниерно писане вкусове тези разкази са като внезапна чешма със студена вода в горещ ден в планината. Езикът, разбира се, е най-привлекателното. Той е толкова непретенциозен, леещ се без капка усилие, делничен, че невнимателен читател може и да не забележи, че под него стоят залежи от знания и книги – от Библията („Господ ме докосна“) до квантовата механика („Храстосек“). Някакви делнични размисли и изведнъж: „Човек не знае защо точно е щастлив, преди да стане нещастен“. Това е, което прави тези разкази различни – тази тъкан от на пръв поглед несъвместими нишки. Веселина Седларска За автора Кратка автобиография Детството ми би било чудесно, ако не бяха родителите ми, които срещу ядене и подслон искаха от мен да правя разни досадни неща – миене на зъби, писане на домашни и други такива. Училището ме подготви за живота така, сякаш не знае, че животът ще бъде точно обратното на това, за което ме подготвя. В гимназията научих множество изключително важни неща, като нито едно от тях не ми послужи за нищо. В казармата разбрах, че човек може да си губи времето по приятен, но и по мъчителен начин. В университета понаучих песента за рицаря Роланд, която никога никой не е пял, нито пък някой някога ще изпее. При Соца работих всякакви видове работа и при всяка от тях бях принуден да крада, за да не събуждам у висшестоящите, тоест у всички, подозрението, че ще донеса за кражбите им. Като товаро-разтоварач в млекозавод „Сердика“, например, всяка нощ крадях по 3-4 купички мляко, които раздавах на трамвайджийките от трамвай № 1, особено на една Пенка. Като екскурзовод разказвах на французите вълнуващи небивалици за жената на Калоян, която му изневерила с пленения Балдуин, а те ми се радваха и ми даваха по един плик на заминаване, мерси. След промените пред мен се отвориха много възможности, но тъй като и не ме биваше за нищо, станах журналист. В това си поприще, обаче, се провалих поради безсмисленото си упорство да говоря неща, които хората никак не искат да чуят. А може би защото не умея да работя в екип, не следвам мечтите си, за да не навредя на човечеството и не искам да бъда себе си, а един съвсем друг… Това е почти истинската ми биография. В разказите, романите и стиховете ми е още по-истинската.