Гелдберг вариации

Откъс За книгата Кой е героят в тези кратки прози? Персонаж с видимо солидна интелигентност, прозорливост, умение да прониква и анализира пластовете в днешната човешка природа. Предизвикателен, обезпокояващ и същевременно дистанциран. Предпочита да чете ненаписаните книги, държи страната си препарирана върху бюрото си и веднъж в годината пътува до пустинята Калахари, за да обърне пясъчния си часовник. Всеки от фрагментите в тази книга е пленително честен, неочакван и завладяващ. „Гелдберг вариации“ са своеобразно стилистично откритие и риск, поет от Ева Липска – да отвори така широко пространство в книгата, позволяващо да се спестят пословичните баналности, изобилието от персонажи или пълнежни фабули. За да влезем в простор за проникновение и интензивен вътрешен живот, а защо не – и да си спомним и пожелаем да го запълним с нещо автентично – Бах? И все пак, понеже така несъвършен е днешният ни свят – Гелдбергиана, не Голдбергиана… * * * Понякога Гелдберг обича да чете ненаписаните книги. Не може да се откъсне от празните страници, изключени от електрическия ток на граматиката. Възбуждат го отсъстващите места на действие и време. Та нали не е възможно вечно да удържаш на думата си. Има часове, които ги няма. Книгата се издава с подкрепата на Програмата за преводи ©POLAND и Полския институт в София This publication has been supported by the ©POLAND Translation Program За автора Ева Липска (р. 1945, Краков) е сред най-известните имена в съвременната полска поезия, представител на т. нар. Поколение ‘68 или Нова вълна. Позната е на четящата публика навсякъде по света и е особено обичана в България. Завършила е Художествената академия в Краков, но призванието си открива в литературата. От времето на дебютното ѝ томче Стихове (1967) през последвалите многобройни поетични сборници тя разкрива мащаба си на модерен творец с нестихващо въображение, откриващ драмата на съществуването, в което значимо и нищожно, възвишено и банално се преплитат в тревожен спектакъл, изправяйки човека пред непрестанен избор. Ясният поглед към света се допълва от характерните черти на стила ѝ – интелектуален финес, вкус към парадокса, музикалност, разведряващ хумор. Участвала е в поетични фестивали, семинари и авторски вечери във всички европейски страни, САЩ и Израел. Липска е удостоена с почти всички полски литературни награди и с високи международни отличия. Литературното ѝ творчество включва над 30 поетически сборници и романа Сефер, номиниран за полската литературна награда „Нике“ (2009). На български език е позната със стихосбирките Ваканциите на мизантропа (1994), Портокалът на Нютон (2011), Скъпа госпожо Шуберт… (2014) и До последен дъх (2018). Писала съм много за смъртта, сега пиша за любовта, казва Ева Липска.