Успоредни животописи II

Откъс За книгата „Успоредни животописи II“ на Плутарх съдържа три нови, неиздавани на български биографични двойки. В житейските истории на персонажите си авторът вплита и модерните идеи на своето време, и собственото си верую за онази важна спойка между личностно и обществено благо, която гарантира здравето на държавата и безсмъртието на държавния мъж. Портретите на неговите герои, изправени пред големи житейски обрати и предизвикателства, са поставени на културно-историческата сцена от ранната атинска демокрация до късната римска република. Освен образец за художествено качество животописите са и неоценим извор за живота и характера на първите гръцки и римски законодатели, на прославени държавници и военачалници. И колкото по-дълбоко навлиза в реалността на житейските им пътища, толкова по-високо Плутарх поставя стандарта на бъдещата европейска белетристика. Защото големи наративи – от историческите драми на Шекспир до „Животът на безславните мъже“ на Фуко, – следвайки или противопоставяйки се на Плутарховия образен свят, са допринасяли за оформянето на интелектуалните, нравствените и естетическите ценности на съвременната европейска цивилизация. Захванах се с писането на биографии заради другите, но продължавам присърце да се занимавам с това вече заради самия себе си. Защото чрез житейските истории на моите герои аз се оглеждам като в огледало и същевременно се опитвам някак да украся и да уподобя и своя живот на техните добродетели. Наистина случилото се с тях не изглежда да служи за нищо друго, освен за съпреживяване и споделяне на пътя им. Когато подобно на домакини приемаме един подир друг всеки един от тях като свой гост в дома си, ние разбираме и наблюдаваме колко и какъв е, както казва Омир, като осмисляме най-важното и най-хубавото от делата му. С тези думи на Плутарх от новия том на издателство „Ерго“ с три двойки животописи на Тимолеон – Емилий Павел, Пир – Марий и Лизандър – Сула българският читател пристъпва в света на шестима славни държавни мъже, белязали съдбата на своите народи. Амбициозни победители във военни битки, честолюбиви политици с незавиден житейски крах или обичани народни водачи, техните личности, живо и колоритно описани, се превръщат в надежден ориентир за качествата на държавника и в наше време. За автора Плутарх (ок. 46–127) завещава на световната литература две големи групи произведения, обединени под заглавията „Успоредни животописи“ и „Нравствени съчинения“. В тях се съдържа и почти всичко известно за живота му. Роден е в малкия беотийски град Херонея. Образова се в Атина, където изучава философия при платоника Амоний, реторика и математика. В съзвучие с космополитния дух на времето предприема пътувания из цяла континентална Гърция, посещава Йония в Мала Азия, стига и до Александрия. Заниманията с държавническа дейност два пъти го отвеждат в Рим. За разлика от типичния интелектуалец на епохата, търсещ поле за изява в Рим или Атина, Плутарх избира да живее в родната си Херонея, макар да е придобил и римско, и атинско гражданство. Воден от принципа, че добродетелното живеене означава дейно участие в обществения живот, той заема редица длъжности, сред които архонт епоним и жрец на Аполон в Делфийското светилище. Добродетелта е ключово понятие и в „Успоредни животописи“ – в тях Плутарх е повече моралист, отколкото историк.