Стопената статуя на Bолтер в Париж – вечна в стих / Statue fondue de Voltaire à Paris – éternelle en vers

Стихотворението „Сняг в Париж“ (1938) от Лъчезар Станчев увековечава стопения от окупаторите през 1942 г. символ на Парижката комуна от 1871 г. – бронзовата статуя „Волтер седнал“ (Voltaire assis, 1781 г.) от Houdon. „Какъв шедьовър!“ е възкликът на Огюст Роден. Копие на статуята краси мечтата на поета (на с. 112) в театър „Комеди франсез“. Предговорът от доц. Надежда Стоянова чете в тази поезия „лъчезарна бистрота и невинна откритост“. За нея „ … познавачите на българската лите­ра­тура могат да видят отзвук от елегант­ната поетика на Лъчезар Станчев в тихите и деликатни гла­со­ве на българските лирици от 40-те годи­ни (в творбите на Александър Вутимски на­при­мер), а след това от 70-те и 80-те години на ХХ век (в произведенията на Борис Христов, Иван Цанев, Иван Методиев и др.)“. Валери Петров открива литературната изложба „Лъчезар Станчев – поета на усмивката“ ведро: „Много го обичахме… Помня, че наизуст знаехме неговите неща и всички се влияехме… А пък най-много Сашо Вутимски (1919–1943)… ние които помним, виждаме до ден днешен влиянието на лъчезар-станчевия стих…“. Радой Ралин, съставител на „Влюбени булеварди“ (1993), откроява стихотворението „Дъждът ръми“ (1939).